За България
  • Търсене на имот

  • Тип на офертата
  • Вид на имота
  • Населено място
  • Квартал
  • Цена на имота
Разширено търсене
  • За България


България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км: от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ, (от които 110 510 км суша и 333 км вода) и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102 и 96 място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.

КЛИМАТ

Географски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в Рила, Пирин и Стара планина, към мекия и слънчев черноморски бряг; от характерно континенталната Дунавска равнина (истор. Мизия) в северната част, към силното влияние на средиземноморския климат по долините на Македония и низините в южните части на Тракия.
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива. Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг.
В България общо взето преобладава умереният климат, със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна — Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.
Валежите в страната са средно около 630 mm на година. В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на Рила, Пирин, Родопи, Стара планина, Осоговска планина и Витоша получават най-високи количества на валежите.

НАСЕЛЕНИЕ

Според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 населението на България е 7 364 570 души. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%). Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.
85.2% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4.2%.
Традиционната религия в страната е православното християнство.

ИКОНОМИКА

България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според Евростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязо, мед, злато, бисмут, каменни въглища, електроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.
Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.
България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие.
През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.
В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 5%.

КУЛТУРА

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато, намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

© 2020 Всички права запазени. | Created by: www.bgdom.bg